Когато има стълба
За принадлежността, свободата и цената да заемеш своя позиция
В аквариума има стълба. Първата ми мисъл е, че някой е оставил изход. После поглеждам рибата и си давам сметка колко човешко е това решение. Аз виждам как да се излезе, а тя живее във водата.
Във взаимоотношенията ни също е така. Отстрани изглежда лесно да кажеш „Тази неделя няма да дойда“. Отвътре едно такова изречение може да повдигне въпрос, който няма нищо общо с неделята. Ако започна да избирам за себе си, ще имам ли още място при теб?
Неделният обяд
Една жена казва на майка си по телефона, че тази неделя има други планове. Майка ѝ замълчава. После казва, че вече е купила всичко за обяда и че цяла седмица е чакала да се видят. Жената чува разочарованието ѝ и почти веднага отвръща „Добре, ще дойда“.
В този кратък разговор и двете получават нещо важно. Майката отново има среща, която очаква с радост. Дъщерята усеща как напрежението спада и гласът на майка ѝ омеква. Едва след като затвори телефона, си спомня колко много е искала да прекара неделята по друг начин.
Семейният терапевт Мъри Боуен би насочил вниманието ни към онова, което се случва между двете. Майката изразява разочарованието си, дъщерята променя решението си и разговорът отново става топъл. Ако тази последователност се повтаря, и двете могат да свикнат с усещането, че близостта се възстановява, когато едната отстъпи. Дъщерята може дори да започне да съобразява плановете си предварително. Познава разговора толкова добре, че понякога го провежда наум, преди телефонът изобщо да е звъннал.
Да останеш в разговора
Да си представим, че този път тя изчаква малко и казва „Знам, че си се радвала да се видим. И аз искам да те видя. Тази неделя имам други планове. Може ли да се уговорим за друг ден?“
Майката може да остане разочарована. Възможно е дори разговорът да завърши по-хладно от обичайното. А дъщерята може да прекара част от неделята в мисли дали е била егоистична, макар да е казала точно онова, което е искала да каже.
Тук бих поставила Боуеновата идея за диференциация. В тази сцена тя означава дъщерята да може да чуе майка си, да вземе насериозно тъгата ѝ и същевременно да държи сметка за собственото си желание. Понякога най-трудният момент идва веднага след като е заявила позицията си. От другата страна настъпва тишина, а тя познава едно изречение, с което може веднага да я прекрати. „Добре, ще дойда.“
Тя действително обича майка си. Понякога се и сърди, че неделята се приема за уговорена, преди някой да я е попитал. Може би ѝ е трудно да побере и двете чувства наведнъж. Щом усети раздразнението си, любовта ѝ сякаш веднага се поставя под въпрос. Тогава „Добре, ще дойда“ успокоява и едно съмнение в самата нея. За миг тя отново знае, че е добра дъщеря.
В някои моменти майката още мълчи, а дъщерята вече е чула укор. „Как можа да я оставиш сама, след като знаеш колко те е чакала?“ Трудно ѝ е да каже чий е този глас. Може би в него има нещо от предишни разговори. Но сега тя сама довършва изречението, което майка ѝ още не е произнесла.
Свободата и онова, което не зависи от нас
Екзистенциалният въпрос започва в тази пауза. Какво означава да направя избор, когато не мога да определя как другият ще го приеме? Мога да избера думите си, тона си и кога да се обадя отново. Мога да кажа, че държа на връзката ни. Отговорът на другия обаче е негов.
Има и нещо тъжно в тази свобода. Понякога се разделяме с надеждата, че ако намерим достатъчно внимателни думи, важният за нас човек непременно ще ни разбере. Може да сме говорили с грижа и все пак да ни боли, че сме го разочаровали. А на следващия ден пак да ни се иска да му се обадим и да чуем как е.
Отново пред аквариума
Образът на стълбата ме кара да се замисля и за собственото ми място като терапевт. Когато слушам някого и в ума ми се появи едно бързо „А защо просто не кажете…“, си струва да се върна към онова, което още не разбирам. Какво е ставало досега, когато този човек е изразявал несъгласие? Какво му дават отношенията, в които живее? От каква подкрепа би имал нужда, ако реши да промени нещо в тях?
Може би в следващия разговор за неделята ще има същия обяд, същото разочарование и няколко секунди повече тишина. Достатъчно време жената да долови познатия порив да отстъпи и да зададе на себе си въпроса „А аз как искам да прекарам тази неделя?“ После може да чуе какво ще ѝ каже майка ѝ, като този път е чула и себе си.
Ако се разпознавате в тази пауза — знаете какво искате, но ви е трудно да го изречете пред човек, на когото държите — можете да потърсите подкрепа в психотерапията. Там има място да поговорите за вината, която се появява, когато изберете нещо за себе си, и за страха какво може да се промени във връзката ви. Постепенно можете да опознаете собствените си желания и да намерите думи за тях, дори когато човекът отсреща иска нещо различно.
Ако искате да поговорим за това, можете да се свържете с мен за първа среща.
