Стиловете на привързаност и ролите, които играят във взаимоотношенията.
Стиловете на привързаност са широко разпространена тема на интерес както в изследванията, така и в личните стремежи на хората да разберат своите модели на мислене и поведение. Това ниво на интерес е напълно разбираемо, тъй като различните стилове на привързаност във взаимоотношенията могат да влияят на междуличностните взаимодействия по уникален начин.
това, което особено характеризира връзката на привързаността в сравнение с други близки връзки, е използването на фигурата на привързаността като сигурна база за изследване на света и като безопасно убежище за бягство в моменти на бедствие ( Боулби, 1969/1997).
От практиката ми като психолог отчитам, че е обичайно хипотетична поведенческа система за привързаност да кара децата да се привързват към настойниците си, дори ако те не осигуряват търсената сигурност и комфорт. Ако настойникът е ненадежден или дори малтретиращ, детето ще коригира и модифицира поведението си на привързаност, за да постигне каквото и да е приближение към сигурността, което е възможно в тази конкретна връзка.
И веднага ще дам много пресен пример за това: Дете на 6 г., е доведено за консултация поради силна тревожност при раздяла, избухвания и агресия в детската градина, трудности в отношенията с връстници.
По време на срещата наблюдавам, че детето постоянно търси близост от майка си, но по напрегнат и „залепващ" начин, при отхвърляне става още по-интензивна (плач, вкопчване). Понякога преминава в контролиращо поведение („Мамо, ти седни тук! Не мърдай!")
Майката на детето присъства в живота му по начин, който трудно може да бъде предвиден. В едни моменти тя е топла, откликваща и достъпна, прегръща детето и отговаря на нуждите му. В други обаче рязко се отдръпва, става раздразнителна и емоционално недостъпна. Опитите на детето да възстанови близостта често срещат отхвърляне или укор – особено когато то търси утеша по-интензивно. Така сигналите за привързаност постепенно започват да бъдат посрещани не с успокоение, а с напрежение.
С други думи, може да се каже, че тази ранна връзка оказва всеобхватно влияние върху бъдещите социални и интимни отношения на детето, създава шаблон или правила за това как изграждате и интерпретирате взаимоотношенията като възрастен. И реално теорията за привързаността е теория за развитието на близките отношения през целия живот. Връзките на привързаността се характеризират с нужда да се поддържа близост, страдание при раздяла, радост при събиране и скръб при загуба.
Човек, който е преживял топла и чувствителна грижа, ще има открито и позитивно отношение към близките взаимоотношения в бъдеще, което ще предизвика положителен отговор от другите, потвърждавайки така позитивно оцветения работен модел.
Обратно, човек, който е преживял многократно отхвърляне, ще търси знаци за по-нататъшно отхвърляне, а предпазливото поведение, произтичащо от това очакване, може всъщност да послужи за предизвикване на страхуваното отхвърляне и да потвърди негативно оцветения работен модел. Ето и един пример:
И., на 32 г., търси психотерапия поради постоянна тревожност във връзките, страх от изоставяне, повтарящи се конфликти с партньорката. Демонстрира силна нужда от уверение и близост, често пита партньорката: „Обичаш ли ме? Сигурна ли си за нас?". преживява дори малки дистанции (напр. забавен отговор на съобщение) като отхвърляне, заплаха за връзката.
За да облекчи страха си от изоставяне И. силно желае сигурност във връзката си, а вниманието, грижата и отзивчивостта от партньора обикновено са "лекарството" за чувството на тревожност.
От друга страна, възприеманата липса на подкрепа и интимност може да накарат човек с подобен стил на привързаност да стане по-прилепчив и взискателен, обсебен от връзката и отчаян за уверение, че е обичан.
Накратко, такъв тип хора ценят връзките си високо, но често са свръхбдителни към заплахи за сигурността си, както и тревожни и притеснени, че близкият им не е толкова ангажиран във връзката, колкото самият той.
А Вие задавате ли си въпроси от типа на защо постоянно попадам в едни и същи неадаптивни ситуации във връзката, дори с различни партньори? Може би ревността и прилепчивостта са чести поведения за теб, или може би си склонен да се отдръпнеш от връзка, когато тя стане твърде емоционално интимна?
Ако сте забелязали модел на емоционално предизвикателни поведения в любовния си живот, може да ви е от полза да се задълбочите и да изследвате начина, по който се привързвате към хора Ако това ви звучи подходящо, можем да се срещнем.
